1 Гледах как Агнето разчупва първия от седемте печата и тогава чух едно от четирите живи същества да казва с подобен на гръмотевица глас: „Ела!“
2 Погледнах и видях пред себе си бял кон. Ездачът му държеше лък и му беше даден венец. Той дойде като победител, за да победи.
3 Когато Агнето разчупи втория печат, чух как второто живо същество каза: „Ела!“
4 Тогава излезе друг, червен кон. На неговия ездач беше дадена власт да отнеме мира от земята и да накара хората да се избиват помежду си. Даден му бе и голям меч.
5 Когато Агнето разчупи третия печат, чух третото живо същество да казва: „Ела!“ Погледнах и видях пред себе си черен кон. Ездачът му държеше в ръката си везни.
6 Тогава чух нещо като глас, който идваше от мястото, където бяха четирите живи същества. Гласът каза: „Един хиникс жито за един динарий и три хиникса ечемик за един динарий, но не повреждай зехтина и виното!“
7 Когато Агнето разчупи четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество да казва: „Ела!“
8 Погледнах и видях пред себе си блед кон. Името на ездача му беше „Смърт“ и зад него следваше адът. На тях бе дадена власт над една четвърт от земята, власт да убиват, като използват войни, глад, напасти и дивите земни зверове.
9 А когато разчупи петия печат, видях под олтара душите на онези, убити заради това, че са били верни на Божието послание и на истината, за която са се държали.
10 „Докога, святи и истинни Господарю? – викаха силно те. – Колко още ще чакаш, за да осъдиш хората на земята и ги накажеш за смъртта ни?“
11 На всеки от тях бе дадена бяла роба и им казаха да почакат още малко, докато някои от братята и сестрите им, с които служат заедно, загинат като тях; така броят им ще стане пълен.
12 После гледах, когато той разчупи шестия печат. Настъпи силно земетресение. Слънцето потъмня като власеница, цялата луна стана кървавочервена.
13 Звездите от небето се изсипаха върху земята като неузрели смокини, обрулени от дървото при силен вятър.
14 Небето се разцепи и се нави като свитък, а всяка планина и остров се премести от мястото си.
15 Тогава царете на земята и високопоставените, пълководците, богатите и властните, всеки роб и всеки свободен човек се изпокриха в пещери и сред планински скали
16 и казваха на планините и скалите: „Срутете се върху нас и ни скрийте от очите на Седналия на престола и от гнева на Агнето!
17 Дойде великият ден на гнева им! Кой може да го понесе?“