1 А Иов в отговор рече:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.