1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
3 <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,
6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.
25 Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?
28 Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.