1 А Иов в отговор рече: -
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?