1 Елиу още проговаряйки рече:
2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда <в туй дело> е повече от Божията?
3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, <колко> по-нависоко са от тебе.
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
8 Нечестието ти <може да повреди само> човек като тебе; А правдата ти <може да ползува само> човешки син.
9 Поради много угнетения викат <страдалците>, Пищят поради насилието на мощните;
10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
11 Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12 Така те викат; но Той не отговаря <Да ги избави> от гордостта на нечестивите.
13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото <ти> е пред Него, и <напразно> Го чакаш!
15 И сега, понеже не <те> е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
16 Затова Иов отваря уста <да говори> суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.