1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;
18 <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.