6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.