20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?