4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.