6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
12 Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},