15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.