1 И възлезе Наас Амонецът та разположи стана си срещу Явис-галаад; и рекоха всичките Явиски мъже Наасу: Направи завет с нас, и ще ти бъдем раби.
2 И рече им Наас Амонецът: С това ще направя завет с вас: да ви извъртя на всинца ви десните очи, и да положа това поношение върху всичкия Израил.
3 И рекоха му Явиските старейшини: Дай ни седем дни време за да пратим вестители във всичките предели на Израиля; и тогаз, ако няма някой да ни избави, ще излезем пред тебе.
4 И тъй, дойдоха вестителите в Гавая град Саулов та казаха тези думи в ушите на людете; и възвисиха всичките люде гласа си, та плакаха.
5 И, ето, Саул идеше след стадото от полето; и рече Саул: Що имат тези люде та плачат? И казаха му думите на Явиските мъже.
6 И дойде Дух Божий върх Саула като чу онези думи; и разпали се гневът му твърде много.
7 И взе две говеда, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля с ръката на вестителите, и думаше: Който не излезе след Саула и след Самуила, така ще бъде на говедата му. И нападна страх Господен на людете; и излязоха като един человек.