1 И когато остаря Самуил, постави синовете си съдии над Израиля.
2 И името на първородния му син беше Иоил, а името на втория му Авия: те бяха съдии във Вирсавее.
3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но уклониха се след лихоимство та вземаха дарове, и извращаха съда.
4 И събраха се всичките старейшини Израилеви та дойдоха при Самуила в Рама.
5 и му рекоха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища: постави ни прочее цар за да ни съди, както имат всичките народи.
6 Това нещо обаче не бе угодно Самуилу дето рекоха: Дай ни цар за да ни съди. И помоли се Самуил Господу.
7 И рече Господ Самуилу: Послушай гласа на людете за всичко що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но мене отхвърлиха за да не царувам над тях.
8 Според всичките дела които те сториха от който ден ги съм възвел от Египет дори до този ден, като ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на тебе.
9 Сега прочее послушай гласа им; но засвидетелствувай им явно, и покажи им обичая на царя който ще царува над тях.
10 И говори Самуил всичките Господни думи на людете които искаха цар от него,
11 и рече: Такъв ще бъде обичаят на царя който ще се възцари над вас: синовете ви ще взема и ще си ги определя за колесниците си, и за конници свои, и за да тичат пред колесниците му.
12 И ще си определя тисященачалници и петдесетоначалници, и да работят земята му, и да жънат жетвата му, и да правят воинските му оръдия и потребните за колесниците му.
13 И дъщерите ви ще взема за мироварици и готвачки и хлебарки.
14 И нивите ви, и лозята ви, и маслините ви, по-добрите ще вземе и ще ги даде на рабите си.
15 И десетъка на сеянията ви и на лозята ще взема и ще ги дава на скопците си и на рабите си.
16 И рабите ви, и рабините ви, и по-добрите ви момчета, и ослите ви ще взема и ще ги употребява в работите си.
17 Стадата ви ще одесетствува; и вие ще му бъдете раби.
18 И ще викате в онзи ден от царя си когото сте си вие избрали, но Господ не ще ви послуша в онзи ден.
19 Людете обаче не рачиха да послушат Самуиловия глас; и рекоха: Не; но цар ще бъде над нас,
20 за да сме и ние както всичките народи, и да ни съди нашият цар, и да излазя пред нас, и да ратува в боевете ни.
21 И чу Самуил всичките думи на людете, и каза ги в ушите на Господа.
22 И рече Господ Самуилу: Послушай гласа им и постави им цар. И рече Самуил на мъжете Израилеви: Идете всеки в града си.