1 И рече Саул на Ионатана сина си и на всичките си служители да умъртвят Давида.
2 Но Ионатан Сауловий син имаше Давида в голямо благоволение; и извести Ионатан Давиду и рече: Саул баща ми иска да те умъртви; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;
3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата дето ще бъдеш ти, и ще говоря за тебе на баща си; и ще видя що е, и ще ти известя.
4 И говори Ионатан добре за Давида на баща си Саула и рече му: Нека не съгреши царят против раба си, против Давида, понеже не ти е съгрешил; и делата ми бяха тебе много добри,
5 защото хвърли живота си в беда та уби Филистимеца; и Господ направи голямо спасение на всичкия Израил. Ти видя и се зарадва; защо прочее искаш да съгрешиш против неповинна кръв и да умъртвиш Давида без причина?
6 И послуша Саул Ионатановия глас, и закле се Саул: Жив Господ, няма да се умъртви Давид.
7 И повика Ионатан Давида, и извести му Ионатан всичко това. И доведе Ионатан Давида при Саула; и беше пред него както по-напред.
8 И стана пак бой; и излезе Давид та се би с Филистимците; и порази ги с голямо поражение; и бягаха от лицето му.
9 И лукавий дух от Господа дойде върх Саула като седеше в дома си с копието в ръката си; а Давид свиреше с ръката си.
10 И поиска Саул да удари с копието Давида и да го забие в стената; но той се уклони от лицето на Саула, и удари стената с копието; а Давид побегна та се избави през онази нощ.
11 И проводи Саул вестители в дома на Давида за да го пазят и да го умъртвят на утринта; и извести на Давида жена му Михала и рече: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще си умъртвен.
12 И спусна Михала Давида през прозореца; и отиде, и побягна, и избави се.
13 Тогаз взе Михала един терафим та положи на постелката, и тури на главата му възглавие от козина, и покри го с дреха.
14 И когато прати Саул вестители за да хванат Давида, тя рече: Болен е.
15 И пак прати Саул вестители за да видят Давида, и каза: Донесте ми го на постелката за да го умъртвя.
16 И когато влязоха вестителите, ето, терафимът беше на постелката, и възглавие на главата му от козина.
17 И рече Саул на Михала: Защо ме излъга ти така, и пусна врага ми, та се отърва? И отговори Михала Саулу: Той ми рече: Пусни ме: защо да те умъртвя?
18 И побягна Давид та се отърва, и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко що му беше сторил Саул; и отидоха, той и Самуил, та седяха в Навиот.
19 При това известиха Саулу и рекоха: Ето, Давид е в Навиот в Рама.
20 И прати Саул вестители да хванат Давида; и като видяха събранието на пророците които пророчествуваха, и Самуила който настояваше над тях, дойде Дух Божий на Сауловите вестители, и пророчествуваха и те.
21 И като се извести Саулу, прати други вестители; и те подобно пророчествуваха. И прати пак Саул третий път вестители; и те подобно пророчествуваха.
22 Тогаз отиде и сам в Рама, и дойде до големия кладенец в Сокхо; и попита и рече: Де са Самуил и Давид? И рекоха: Ето, в Навиот в Рама.
23 И отиде там в Навиот който е в Рама; и Дух Божий дойде и на него; и като вървеше в пътя си пророчествуваше доде дойде в Навиот в Рама.
24 И съблече и той дрехите си, и пророчествуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през всичкия онзи ден и всичката нощ. За това казват: И Саул ли е между пророците?