1 И известиха Давиду и рекоха: Ето, Филистимците ратуват против Кеила, и разграбят гумната.
2 И попита Давид Господа и рече: Да ида ли да поразя тези Филистимци? И рече Господ Давиду: Иди та порази Филистимците, и избави Кеила.
3 И рекоха Давидовите мъже нему: Ето, ние тук в Юдея се боим; а колко повече ако отидем в Кеила против Филистимските воинства!
4 За то пак попита Давид Господа. И отговори му Господ и рече: Стани, слез в Кеила; защото ще предам Филистимците в ръката ти.
5 Тогаз дойде Давид и мъжете му в Кеила, и ратува с Филистимците, и взе скотовете им, и порази ги с голямо поражение. И избави Давид Кеилските жители.
6 (А когато Авиатар Ахимелеховият син побегна при Давида в Кеила, той беше слязъл с ефод в ръката си.)
7 И извести се Саулу че дойде Давид в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми; защото влезе и се затвори в град който има врати и вереи.
8 И свика Саул всичките люде на бран да слязат в Кеила, да обсадят Давида и неговите мъже.
9 И Давид се научи че Саул кроеше зло против него; и рече на Авиатара свещеника; Донеси тук ефода.
10 И рече Давид: Господи Боже Израилев, рабът ти чу наздраво че Саул иска да дойде в Кеила да съсипе града заради мене.
11 Ще ме предадат ли Киелските мъже в ръката му? ще слезе ли Саул както чу рабът ти? Господи Боже Израилев, обяви, моля се, на раба си. И рече Господ: Ще слезе.
12 Рече пак Давид: Ще предадат ли Кеилските мъже мене и мъжете ми в ръката на Саула? И рече Господ: Ще предадат.
13 Тогаз Давид и мъжете му, до шестстотин души, дигнаха се та излязоха из Кеила и отидоха дето могоха. И извести се Саулу че се избави Давид от Кеила; за това се остави да не излезе.
14 А Давид седна в пустинята в крепки места, и седеше на една гора в пустинята Зиф. И търсеше го Саул всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.
15 И видя Давид че излезе Саул за да иска живота му; и Давид беше в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.
16 Тогаз стана Ионатан Сауловий син та отиде при Давида в дъбравата, и укрепи ръката му в Бога.
17 И рече му: Не бой се; защото няма да те намери ръката на баща ми Саула; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда вторий по тебе; ей, Саул баща ми знае това.
18 И направиха двамата завет пред Господа; и седеше Давид вътре в дъбравата, а Ионатан си отиде в дома си.
19 А Зифците възлязоха при Саула в Гавая и рекоха: Не е ли скрит Давид у нас в крепки места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е към юг от Иесимон?
20 Сега прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си за да слезеш; а наше дело ще бъде да го предадем в ръката на царя.
21 И рече Саул: Благословени вие от Господа, защото ме пожалихте.
22 Идете прочее, уверете се по-точно, научете се и вижте мястото му дето стъпя ногата му, и кой го е видял там; защото ми казаха че е много коварен.
23 И тъй, вижте и научете се в кое от всичките скришни места е скрит; и като се известите върнете се при мене, и ще ида с вас; и ако е в тази земя; непременно ще го издиря между всичките тисящи Юдини.
24 И станаха та отидоха в Зиф при Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Наон, на полето към юг от Иесимон.
25 И тъй, отиде Саул и мъжете му да го търсят. И извести се това Давиду; заради това слезе в камика, и седеше в пустинята Маон. И като чу Саул, завтече се след Давида в пустинята Маон.
26 И Саул ходеше от едната страна на гората, а Давид и мъжете му от другата страна на гората; и побърза Давид да побегне от лицето на Саула; но Саул и мъжете му заобиколиха Давида и неговите мъже да ги хванат.
27 И дойде вестител при Саула та рече: Побързай та ела, защото Филистимците нападнаха на земята.
28 За това се върна Саул да не гони Давида, та отиде против Филистимците; за това нарекоха онова място Села-амалекот.