1 А един ден рече Ионатан Сауловий син на момъка който носеше оръжията му: Ела да преминем към стражата на Филистимците която е насреща. Но на баща си не каза това.
2 А Саул седеше при край Гавая, под наровото дърво което е в Мигрон; и людете които бяха с него бяха до шестстотин мъже.
3 И Ахия синът на Ахитова, брата на Ихавода, сина на Финееса, сина на Илия, бе свещеник Господен в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха че е отишел Ионатан.
4 А между преходите през които Ионатан искаше да премине към стражата на Филистимците имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; и името на едната Восес, а името на другата Сене.
5 челото на едната скала беше към север срещу Михмас, а на другата към юг срещу Гавая.
6 и рече Ионатан на момъка който носеше оръжията му: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не възбранява Господа да спаси с мнозина или с малцина.
7 И рече му оръженосецът му: Направи все що ти е на сърдце: върви напред: ето, аз съм с тебе според сърдцето ти.
8 Тогаз рече Ионатан: Ето, ние ще преминем към мъжете и ще им се покажем.
9 Ако ни рекат така: Стойте доде да дойдем при вас, тогаз ще застанем на нашето място, и няма да възлезем при тях.
10 Ако ли рекат така: Възлезте към нас, тогаз ще възлезем, защото Господ ги предаде в ръката ни; и това ще бъде нам знамение.
11 И тъй, показаха се и двамата на стражата на Филистимците; и Филистимците рекоха: Ето, Евреите излазят из дупките дето бяха се скрили.
12 И говориха мъжете от стражата на Йонатана и на оръженосеца му и рекоха: Възлезте при нас, и ще ви обявим нещо. И рече Ионатан на оръженосеца си: Възлез след мене; защото ги предаде Господ в Израилевата ръка.
13 И възпълзя нагоре Ионатан с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му вслед него; и паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше вслед него.
14 И първото това поражение което направиха Ионатан и оръженосецът му беше около двадесет мъже, в разстояние половин уврат земя.
15 И стана трепет в стана, по нивите и по всичките люде: стражата и грабителите и те потрепераха, и земята се тресеше, така що беше като трепет от Бога.
16 И видяха Сауловите пазачи в Гавая Вениаминова, и, ето, множеството се губеше и постепенно се разпръсваше.
17 Тогаз рече Саул на людете с него: Прегледайте сега та вижте кой от нас е отишел. И когато прегледаха, ето, Ионатана и оръженосеца му ги нямаше.
18 И рече Саул на Ахия: Донес тук ковчега Божий. Защото ковчегът Божий беше тогаз с Израилевите синове.
19 И като говореше Саул на свещеника, мятежът в стана на Филистимците напредваше повече и умножаваше се; а Саул рече на свещеника: Потегли назад ръката си.
20 И събраха се Саул и всичките люде що бяха с него та дойдоха дори до боя; е, ето; мечът на всекиго мъжа бе против другаря му: смущение беше твърде голямо.
21 И Евреите които от по-напред бяха заедно с Филистимците, и тези от околните страни които бяха възлезли с тях в стана, още и те се съединиха с Израиляните които бяха със Саула и Ионатана.
22 И всичките Израилеви мъже които се криеха в гората Ефрем, като чуха че Филистимците бягаха, завтекоха се и те вслед тях на бой.
23 И избави Господ Израиля в онзи ден: и боят премина във Ветавен.
24 А Израилевите мъже се утесниха в онзи ден, защото Саул беше заклел людете и рекъл: Проклет онзи человек който би ял хляб до вечер, доде отмъстя на неприятелите си. За това не вкусиха хляб всичките люде.
25 И всичкото множество дойде в един гъстак дето имаше имаше мед по земята.
26 И когато влязоха людете в гъстака, ето, медът покапа; но никой не приближи ръката си до устата си, защото се боеха людете от клетвата.
27 Ионатан обаче не беше чул че отец му закле людете; за това простря края на жезла си който беше в ръката му та го натопи в сота, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
28 И отговори един от людете и рече: Баща ти закле с клетва людете и каза: Проклет онзи человек който яде хляб днес; и людете бяха изнемощели.
29 А Ионатан рече: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите защото вкусих малко от този мед;
30 колко повече ако людете бяха яли днес свободно от користите на неприятелите си които намериха! защото не щеше ли да стане сега по-голямо поражение между Филистимците?
31 И през онзи ден поразиха Филистимците от Михмас дори до Еалон; и людете бяха много изнемощели.
32 Заради това се хвърлиха людете върху користите та взеха овци, и говеда, и телци та заклаха по земята; и ядоха людете с кръвта.
33 И известиха Саулу и му казаха: Ето, людете съгрешават Господу, защото ядат с кръвта. И рече: Престъпници станахте: търколете към мене днес голям камик.
34 И рече Саул: Разпръснете се между людете та им речете: Донесте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте Господу да ядете с кръвта. И донесоха всичките люде всеки говедото си със себе си онази нощ та заклаха там.
35 И съгради Саул олтар Господу: този беше първ олтар що съгради Саул Господу.
36 И рече Саул: Да слезем изотзад на Филистимците през нощ, и да ги разграбим доде се развидели денят, и да не оставим нито едного от тях. И рекоха: Направи всичко що ти се види добро. Тогаз рече свещеникът: Да се приближим тук към Бога.
37 И попита Саул Бога: Да сляза ли изотзад на Филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори през онзи ден.
38 И рече Саул: Приближете се тук, всички началници на людете, та се научете и вижте в кого биде това съгрешение днес;
39 защото, жив Господ който избави Израиля, че и в Ионатана сина ми ако бъде, непременно ще се умъртви. И не се намери ни един между всичките люде който да му отговори.
40 И рече на всичкия Израил: Застанете вие един от едната страна, а аз и Ионатан син ми ще застанем от другата страна. И рекоха людете Саулу: Стори каквото ти се види добро.
41 Тогаз рече Саул на Господа Бога Израилева: Покажи истината. И хвана се Ионатан и Саул, а людете се пуснаха.
42 И рече Саул: Хвърлете жребия между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.
43 Тогаз рече Саул на Йонатана: Кажи ми що си направил. И каза му Ионатан и рече: Наистина вкусих малко мед с края на жезла който имах в ръката си: ето, аз умирам.
44 И отговори Саул: Така да направи Бог, и така да приложи: известно ще умреш, Ионатане.
45 А людете рекоха Саулу: Ионатан ли ще умре който направи това голямо спасение в Израиля? Да не бъде! Жив Господ, нито един косъм от главата му не ще да падне на земята; защото подействува с Бога този ден. И избавиха людете Ионатана, та не умря.
46 Тогаз възлезе Саул от гонението на Филистимците; и Филистимците отидоха на мястото си.
47 И взе Саул царуването над Израиля та ратува против всичките си неприятели наоколо: против Моава, и против Амоновите синове, и против Едома, и против Совските царе, и против Филистимците; и против всичките на където се обръщаше побеждаваше.
48 И подействува със сила и порази Амалика, и избави Израиля от ръката на онези които ги разграбяха.
49 А синовете Саулови бяха Ионатан, и Иисуй, и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери, името на първородната Мерава, и името на по-младата Михала.
50 А името на Сауловата жена беше Ахиноам, дъщеря Ахимаасова; и името на военачалника му Авенир, син на Нира, стриката Саулов.
51 А Кис на Саула баща му и Нир на Авенира баща му бяха Авиилови синове.
52 И имаше силна бран против Филистимците във всичките дни на Саула; и когато видеше Саул някого мъж силен или юнак, вземаше го при себе си.