1 И тръгна Давид от там та се отърва в пещерата Одолам; и когато чуха братята му и всичкий му бащин дом, слязоха там при него.
2 И събраха се при него всеки който беше в утеснение, и всеки длъжник, и всеки оскърбен; и стана началник над тях; и така бяха с него до четиристотин мъже.
3 И отиде Давид от там в Масфа на Моав та рече на Моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас доде позная що ще стори с мене Бог.
4 И изведе ги пред Моавския цар, та живееха с него през всичкото време в което Давид беше в крепостта.
5 А пророк Гад рече Давиду: Не оставай в крепостта: иди та влез в Юдината земя. Тогаз отиде Давид та влезе в дъбравата Арет.
6 А като чу Саул че се яви Давид и мъжете които бяха с него, (а Саул седеше в Гавая под дървото в Рама, и имаше копието си в ръката си, и всичките му раби стоеха пред него,)
7 тогаз рече Саул на рабите си които стоеха пред него: чуйте сега, Вениаминци; да ли ще Иесеевият син на всинца ви да даде ниви и лозя, и всинца ви ще направи ли тисящници и сотници,
8 та да направите всинца вие заговор против мене, и да няма никой да ми каже на ухото че син ми е направил уговор с Иесеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърдцето за мене, или да ми каже на ухото че син ми подигна раба ми против мене да тури засада както днес?
9 И отговори Доик Едомянинът, който беше определен над Сауловите раби, и рече: Видях Иесеевия син че дойде в Ноб при Ахимелеха и Ахитововия син,
10 който попита Господа за него, и даде му храна, и му даде меча на Голиата Филистимеца.
11 Тогаз прати царят да викнат Ахимелеха Ахитововия син, свещеника, и всичкия му бащин дом, свещениците които бяха в Ноб; и дойдоха всичките при царя.
12 И рече Саул: чуй сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.
13 И рече му Саул: Защо направихте заговор против мене, ти и Иесеевият син, та си му дал хляб и меч, и си попитал Бога за него, да се подигне против мене, и да тури засада както днес?
14 И отговори Ахимелех на царя и рече: И кой е между всичките ти раби като Давида верен, и зет царев, и има свободен вход при тебе, и почитаем в дома ти?
15 Днес ли начнах да питам Бога за него? да не бъде! Нека не възложи царят нищо върх раба си нито върх всичкия ми бащин дом; защото рабът ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.
16 И рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и всичкий ти бащин дом.
17 И рече царят на скороходците които стоеха пред него: Обърнете се та умъртвете свещениците Господни; понеже имат и те ръката си с Давида, и понеже познаха че той бягаше, и не ми известиха това. Но царевите раби не рачиха да прострат ръцете си за да нападнат върх свещениците Господни.
18 И рече царят на Доика: Обърни се ти та нападни на свещениците. И обърна се Доик Едомянинът, и нападна на свещениците та уби през онзи ден осемдесет и пет мъже които носеха ленен ефод.
19 И Ноб, града на свещениците, порази с острото на ножа, мъже и жени, деца и младенци на цица, и говеда, и осли, и овци, с острото на ножа.
20 И избави се един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, та побегна вслед Давида.
21 И извести Авиатар Давиду че изби Саул свещениците Господни.
22 И рече Давид Авиатару: Знаех в онзи ден в който Доик Едомянинът беше там че непременно щеше да обади на Саула. Аз станах причина за смъртта на всичките человеци от бащиния ти дом.
23 Седи с мене, не бой се; защото онзи който иска моя живот иска и твоя; но ти ще бъдеш с мене в безопасност.