5 И, ето, Саул идеше след стадото от полето; и рече Саул: Що имат тези люде та плачат? И казаха му думите на Явиските мъже.
6 И дойде Дух Божий върх Саула като чу онези думи; и разпали се гневът му твърде много.
7 И взе две говеда, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля с ръката на вестителите, и думаше: Който не излезе след Саула и след Самуила, така ще бъде на говедата му. И нападна страх Господен на людете; и излязоха като един человек.
8 И като ги изброи у Везек, Израилевите синове бяха триста тисящи, и Юдините мъже тридесет тисящи.
9 И рекоха на вестителите що бяха дошли: Така ще речете на Явис-галаадските мъже: Утре като припече слънцето ще имате избавление. И дойдоха вестителите и известиха на Явиските мъже; и те се зарадваха.
10 И рекоха Явиските мъже: Утре ще излезем при вас, и ще ни направите всичко що ви се види добро.
11 И на утринта раздели Саул людете на три пълка; и на утренната стража влязоха всред стана, и доде се стопли денят поразиха Амонците. Останалите се разпръснаха толкоз щото нито двама от тях не останаха наедно.