25 И всичкото множество дойде в един гъстак дето имаше имаше мед по земята.
26 И когато влязоха людете в гъстака, ето, медът покапа; но никой не приближи ръката си до устата си, защото се боеха людете от клетвата.
27 Ионатан обаче не беше чул че отец му закле людете; за това простря края на жезла си който беше в ръката му та го натопи в сота, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
28 И отговори един от людете и рече: Баща ти закле с клетва людете и каза: Проклет онзи человек който яде хляб днес; и людете бяха изнемощели.
29 А Ионатан рече: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите защото вкусих малко от този мед;
30 колко повече ако людете бяха яли днес свободно от користите на неприятелите си които намериха! защото не щеше ли да стане сега по-голямо поражение между Филистимците?
31 И през онзи ден поразиха Филистимците от Михмас дори до Еалон; и людете бяха много изнемощели.