27 Ионатан обаче не беше чул че отец му закле людете; за това простря края на жезла си който беше в ръката му та го натопи в сота, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
28 И отговори един от людете и рече: Баща ти закле с клетва людете и каза: Проклет онзи человек който яде хляб днес; и людете бяха изнемощели.
29 А Ионатан рече: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите защото вкусих малко от този мед;
30 колко повече ако людете бяха яли днес свободно от користите на неприятелите си които намериха! защото не щеше ли да стане сега по-голямо поражение между Филистимците?
31 И през онзи ден поразиха Филистимците от Михмас дори до Еалон; и людете бяха много изнемощели.
32 Заради това се хвърлиха людете върху користите та взеха овци, и говеда, и телци та заклаха по земята; и ядоха людете с кръвта.
33 И известиха Саулу и му казаха: Ето, людете съгрешават Господу, защото ядат с кръвта. И рече: Престъпници станахте: търколете към мене днес голям камик.