29 И рече Давид: Що направих сега? не е ли дума?
30 И върна се от него към другиго и говори истите думи; и людете му отговориха пак според първата дума.
31 И когато се чуха думите които говори Давид, известиха Саулу; и прие го.
32 И рече Давид Саулу: Нека не ослабява сърдцето на никого человека за тогози. Рабът ти ще иде и ще се бие с тогоз Филистимеца.
33 И рече Саул Давиду: Не можеш ти да идеш против тогоз Филистимеца да се биеш с него; защото ти си дете, а той е мъж ратник още от младостта си.
34 И рече Давид Саулу: Рабът ти като пасеше овците на отца си, и дохождаше лъв или мечка та грабваше овца от стадото,
35 излазях вслед него та го поразявах, и отървавах я от устата му; и като се повдигнеше върх мене, хващах го за брадата, и поразявах го, и убивах го.