1 И като свърши да говори Саулу, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида и възлюби го Ионатан както истата си душа.
2 И взе го при себе си Саул онзи ден и го не остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 Тогаз Йонатан направи уговор с Давида, защото го обичаше като истата си душа.
4 И съблече Ионатан мантията си която имаше на себе си та я даде Давиду, и дрехите си, дори до самия си меч, и лъка си, и пояса си.
5 И излазяше Давид на всякъде дето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и постави го Саул над ратните мъже; и той беше угоден пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.
6 А като идеха когато се връщаше Давид от поражението на Филистимеца, излазяха жените от всичките Израилеви градове та пееха и хоро играеха, в посрещане на царя Саула, с тъпани, с радост, и с кимвали.
7 И жените които играеха отговаряха една на друга и думаха: Саул порази тисящите си, а Давид тмите си.