12 И убоя се Саул от Давидовото лице, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се отдалечил.
13 За това го отдалечаваше Саул от при себе си, и постави го тисященачалник; и излазяше и влазяше пред людете.
14 И обхождаше се Давид разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 За това Саул, като гледаше че Давид се обхождаше с голям разум, боеше се от него.
16 А всичкий Израил и Юда обичаха Давида, понеже излазяше и влазяше пред тях.
17 И рече Саул Давиду: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена: само бъди ми юнак, и ратувай в браните Господни. Защото рече Саул: Нека не бъде ръката ми върх него, но ръката на Филистимците нека бъде върх него.
18 И рече Давид Саулу: Кой съм аз, и кой е животът ми, и кое е домородието на отца ми между Израиля та да стана царски зет?