10 И рече Давид Ионатану: Кой ще ми обади ако ти отговори баща ти жестоко?
11 А Ионатан рече Давиду: Ела да излезем на полето. И излязоха двамата на полето.
12 И рече Ионатан Давиду: Господ Бог Израилев е свидетел ако, около този час утре или в третия ден, като изпитам баща си, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогаз до тебе да ти го известя:
13 така да направи Господ Ионатану, и така да приложи! Ако ли баща ми е решил злото против тебе, ще ти известя това, и ще те изпроводя, и ще отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както беше с баща ми!
14 И не само доде съм жив ще покажеш към мене милост Господня за да не умра,
15 но и във век няма да отсечеш милостта си от дома ми, и тогаз даже когато Господ изтреби от лицето на земята всекиго от Давидовите врагове.
16 И направи Ионатан уговор с Давидовия дом, и рече: Господ да изиска отмъщение от Давидовите врагове.