23 А за думата която сме говорили аз и ти, ето, Господ нека е свидетел между мене и тебе във век.
24 И тъй, скри се Давид на полето; и когато дойде новомесечието, царят седна на трапезата да яде.
25 И седна царят на седалището си както винаги, на седалище при стената; а Ионатан стана, и седна Авенир при Саула; а Давидовото място беше праздно.
26 Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото рече в себе си: Нещо му се е случило, та не е чист: нечист ще да е.
27 И на утринта, втория ден на месеца, пак Давидовото място беше праздно; и рече Саул на Ионатана сина си: Защо не дойде Иесеевият син на трапезата нито вчера нито днес?
28 И отговори Ионатан Саулу: Давид поиска убедително от мене дозволение да иде до Витлеем,
29 и рече: Пусни ме, моля, защото родът ни прави жъртва в града; и брат ми, той ми заръча да се намеря; сега прочее, ако съм намерил благодат пред очите ти, остави ме, моля, да ида и да видя братята си. За това не дойде на царската трапеза.