6 Ако баща ти съзре че ме няма, тогаз речи: Давид поиска убедително от мене дозволение да отиде заскоро в града си Витлеем, защото става там годишна жъртва за всичкия му род.
7 Ако рече така: Добре, ще бъде мир на раба ти; ако ли се разгневи много, да знаеш че злото е решено от него.
8 И тъй, ти ще направиш милост на раба си; защото си въвел ти раба си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, умъртви ме ти: защо да ме доведеш при баща си?
9 И рече Ионатан: Да ти не бъде никога това щото да знаех аз наистина че злото е решено от баща ми да дойде върх тебе, и да ти не известя това.
10 И рече Давид Ионатану: Кой ще ми обади ако ти отговори баща ти жестоко?
11 А Ионатан рече Давиду: Ела да излезем на полето. И излязоха двамата на полето.
12 И рече Ионатан Давиду: Господ Бог Израилев е свидетел ако, около този час утре или в третия ден, като изпитам баща си, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогаз до тебе да ти го известя: