5 И отговори Давид на свещеника и рече му: Ей, жените са далеч от нас в тези три дни от когато съм излязъл, и съсъдите на момците са чисти; и този хляб е някак общ, и още понеже днес има друг освещен в съсъда.
6 И тъй, даде му свещеникът светите хлябове; защото нямаше там хляб освен хлябовете на предложението които бяха дигнали от пред Господа за да положат топли хлябове в който ден се дигнаха онези.
7 И имаше там един человек от Сауловите раби, задържан през онзи ден пред Господа, и името му Доик, Едомянин, началник на Сауловите овчари.
8 И рече Давид Ахимелеху: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? защото нито меча си нито оръжията взех в ръката си, понеже царската работа беше принудителна.
9 И рече свещеникът; Мечът на Голиата Филистимеца, когото ти порази в дола Ила, ето, обвит е в дреха зад ефода: ако искаш да го вземеш, вземи го; защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него: дай ми го.
10 И стана Давид та побегна в онзи ден от лицето на Саула, и отиде при Анхуса Гетския цар.
11 И рекоха Анхусовите раби нему: Не е ли този Давид цар на мястото? не е ли той комуто взаимно пееха в ликованията и говореха: Саул порази тисящите си, А Давид тмите си?