16 Тогаз стана Ионатан Сауловий син та отиде при Давида в дъбравата, и укрепи ръката му в Бога.
17 И рече му: Не бой се; защото няма да те намери ръката на баща ми Саула; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда вторий по тебе; ей, Саул баща ми знае това.
18 И направиха двамата завет пред Господа; и седеше Давид вътре в дъбравата, а Ионатан си отиде в дома си.
19 А Зифците възлязоха при Саула в Гавая и рекоха: Не е ли скрит Давид у нас в крепки места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е към юг от Иесимон?
20 Сега прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си за да слезеш; а наше дело ще бъде да го предадем в ръката на царя.
21 И рече Саул: Благословени вие от Господа, защото ме пожалихте.
22 Идете прочее, уверете се по-точно, научете се и вижте мястото му дето стъпя ногата му, и кой го е видял там; защото ми казаха че е много коварен.