18 И направиха двамата завет пред Господа; и седеше Давид вътре в дъбравата, а Ионатан си отиде в дома си.
19 А Зифците възлязоха при Саула в Гавая и рекоха: Не е ли скрит Давид у нас в крепки места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е към юг от Иесимон?
20 Сега прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си за да слезеш; а наше дело ще бъде да го предадем в ръката на царя.
21 И рече Саул: Благословени вие от Господа, защото ме пожалихте.
22 Идете прочее, уверете се по-точно, научете се и вижте мястото му дето стъпя ногата му, и кой го е видял там; защото ми казаха че е много коварен.
23 И тъй, вижте и научете се в кое от всичките скришни места е скрит; и като се известите върнете се при мене, и ще ида с вас; и ако е в тази земя; непременно ще го издиря между всичките тисящи Юдини.
24 И станаха та отидоха в Зиф при Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Наон, на полето към юг от Иесимон.