8 И свика Саул всичките люде на бран да слязат в Кеила, да обсадят Давида и неговите мъже.
9 И Давид се научи че Саул кроеше зло против него; и рече на Авиатара свещеника; Донеси тук ефода.
10 И рече Давид: Господи Боже Израилев, рабът ти чу наздраво че Саул иска да дойде в Кеила да съсипе града заради мене.
11 Ще ме предадат ли Киелските мъже в ръката му? ще слезе ли Саул както чу рабът ти? Господи Боже Израилев, обяви, моля се, на раба си. И рече Господ: Ще слезе.
12 Рече пак Давид: Ще предадат ли Кеилските мъже мене и мъжете ми в ръката на Саула? И рече Господ: Ще предадат.
13 Тогаз Давид и мъжете му, до шестстотин души, дигнаха се та излязоха из Кеила и отидоха дето могоха. И извести се Саулу че се избави Давид от Кеила; за това се остави да не излезе.
14 А Давид седна в пустинята в крепки места, и седеше на една гора в пустинята Зиф. И търсеше го Саул всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.