16 И като свърши Давид да говори тези думи Саулу, рече Саул: Твоят ли глас е този, чадо мое Давиде? И възвиси Саул гласа си и плака.
17 И рече Давиду: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.
18 И ти показа днес колко добро си ми направил, защото, като ме заключи Господ в ръцете си, ти ме не уби.
19 И кой, като намери врага си, би го оставил да отиде по пътя си без повреда? Господ прочее да ти въздаде добро за онова което ми ти направи този ден.
20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще се възцариш, и царството Израилево ще се утвърди в ръката ти.
21 Сега прочее закълни ми се в Господа че няма да изтребиш семето ми след мене, и че няма да погубиш името ми от дома на отца ми.
22 И закле се Давид Саулу. И отиде си Саул в дома си; а Давид и мъжете му възлязоха в крепостта.