21 А Давид беше рекъл; Напраздно наистина упазих всичко що имаше той в пустинята, и не се изгуби ни едно от всичко що имаше; и въздаде ми зло за добро.
22 Така да направи Бог на Давидовите неприятели, и така да приложи, ако до утрешната зора оставя от всичко що е негово един крак.
23 И като видя Авигея Давида, побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лице та се поклони доземи.
24 И припадна на нозете му и рече: На мене нека е тая неправда, господарю мой; и нека говори, моля, рабинята ти в ушите ти, и послушай думите на рабинята си.
25 Нека не даде господарят ми, моля, никакво внимание на този лош человек Навала; защото според името си такъв е: "Навал е името му, и безумие е с него, а пък аз твоята рабиня не видях момците на господаря си които си проводил.
26 Сега прочее, господарю мой, жив Господ и жива душата ти, Господ те удържа от да влезеш в кръв и да отмъстиш с ръката си; а сега вразите ти и тези които искат зло на господаря ми нека са като Навала.
27 И сега, този подарък който донесе твоята рабиня на господаря си нека се даде на момците които следват господаря ми.