30 И когато направи Господ на господаря ми по всичките благости които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля,
31 тогаз това да ти не бъде съблазън, нито препъване сърдечно на господаря ми, че си пролял неповинна кръв, или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогаз помни рабинята си.
32 И рече Давид на Авигея: Благословен Господ Бог Израилев който те прати този ден да ме посрещнеш;
33 и благословен съветът ти; и благословена ти която ме упази този ден да не вляза в кръв и да си отмъстя с ръката си.
34 Защото наистина, жив е Господ Бог Израилев който ме възбрани от да ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, нямаше да остане Навалу до утрешната зора нито един крак нещо.
35 И взе Давид от ръката й онова що му бе донесла; и рече й: Възлез в дома си с мир: виж, послушах гласа ти и приех лицето ти.
36 И дойде Авигея при Навала; и, ето, той имаше пир в дома си като пир царски; и сърдцето Навалово беше весело в него, и той беше крайно пиян; заради това му не извести нищо, ни малко ни голямо, до утрешната зора.