32 И рече Давид на Авигея: Благословен Господ Бог Израилев който те прати този ден да ме посрещнеш;
33 и благословен съветът ти; и благословена ти която ме упази този ден да не вляза в кръв и да си отмъстя с ръката си.
34 Защото наистина, жив е Господ Бог Израилев който ме възбрани от да ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, нямаше да остане Навалу до утрешната зора нито един крак нещо.
35 И взе Давид от ръката й онова що му бе донесла; и рече й: Възлез в дома си с мир: виж, послушах гласа ти и приех лицето ти.
36 И дойде Авигея при Навала; и, ето, той имаше пир в дома си като пир царски; и сърдцето Навалово беше весело в него, и той беше крайно пиян; заради това му не извести нищо, ни малко ни голямо, до утрешната зора.
37 Но на утринта като се изтрезви Навал, изказа му жената му тези работи; и примря сърдцето му в него и стана като камик.
38 И след десет дни почти порази Господ Навала; и умря.