4 И чу Давид в пустинята че Навал стрижеше овците си.
5 И проводи Давид десет момъка, и рече Давид на момците: Възлезте на Кармил та идете при Навала, и поздравете го в името ми.
6 И да речете: Да си жив! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!
7 И сега чух че имаш стригачи: ето, овчарите ти които бяха с нас не ги повредихме, нито им се нещо изгуби през всичкото време в което бяха на Кармил.
8 Попитай момците си, и ще ти кажат. И сега нека намерят тези момци благодат пред очите ти, защото в добър ден дойдохме: дай, моля каквото ти дава ръката на рабите си и на сина си Давида.
9 И дойдоха Давидовите момци та говориха Навалу според всички тези думи в името на Давида, и престанаха.
10 Но Навал отговори на Давидовите раби и рече: Кой е Давид? и кой е Иесеевият син? Много са станали днес рабите които бягат всеки от господаря си.