6 Тогаз повика Анхус Давида та му рече: Жив Господ, наистина ти биде прав, и изходът ти и входът ти с мене в стана е угоден пред очите ми; защото зло не намерих в тебе от който ден си дошел при мене дори до този ден; но пред очите на войводите не си ти угоден.
7 Сега прочее върни се та иди с мир, за да не нанесеш неугодност във Филистимските войводи.
8 И рече Давид Анхусу: Но що съм направил? и що намери ти в раба си от който ден съм пред тебе до този ден, та да не ида да ратувам против неприятелите на господаря си царя?
9 И отговори Анхус и рече Давиду: Зная че си угоден пред очите ми, като ангел Божий; но Филистимските началници рекоха: Да не възлезе той с нас в боя.
10 Сега прочее стани утре рано с рабите на господаря си които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, тутакси като ви се разсъвне идете си.
11 И стана рано на утринта Давид и мъжете му за да си идат, да се върнат във Филистимската земя. А Филистимците възлязоха в Иезраел.