2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, и зрението на очите му беше начнало да затъпява та не можеше да гледа,
3 и Самуил лежеше в храма Господен дето бе ковчегът Божий, преди да угасне светилникът Божий,
4 викна Господ Самуила; и той отговори: Ето ме.
5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защото си ме викнал. А той рече: Не съм те викнал: върни се та си легни. И отиде и си легна.
6 А Господ викна пак втори път: Самуиле! И стана Самуил та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото си ме викнал. А той рече: Не съм те викнал, чадо мое: върни се та си легни.
7 И Самуил не знаеше още Господа; и словото Господне не беше му се още откривало.
8 И викна Господ Самуила пак трети път. И стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото си ме викнал. И разумя Илий че Господ е който е викнал детето.