4 викна Господ Самуила; и той отговори: Ето ме.
5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защото си ме викнал. А той рече: Не съм те викнал: върни се та си легни. И отиде и си легна.
6 А Господ викна пак втори път: Самуиле! И стана Самуил та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото си ме викнал. А той рече: Не съм те викнал, чадо мое: върни се та си легни.
7 И Самуил не знаеше още Господа; и словото Господне не беше му се още откривало.
8 И викна Господ Самуила пак трети път. И стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото си ме викнал. И разумя Илий че Господ е който е викнал детето.
9 И рече Илий Самуилу: Иди та си легни; и ако те повикне, ще речеш: Говори, Господи, защото слугата ти слуша. И Самуил отиде та си легна на мястото си.
10 И дойде Господ та застана и повика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогаз Самуил отговори: Говори, защото слугата ти слуша.