15 И рече му Давид: Можеш ли да ме низведеш към този пълк? А той рече: Закълни ми се в Бога че няма да ме умъртвиш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те низведа при този пълк.
16 И когато го низведе, ето, те бяха разпръснати по лицето на всичкото място та ядяха, и пиеха, и веселяха се заради всичките големи користи които взеха от Филистимската земя и от Юдината земя.
17 И удари ги Давид от зората дори до вечерта на утрешния ден; и не се избави нито един от тях, освен четиристотин момци които седяха на камили и побегнаха.
18 И отърва Давид все що бяха взели Амаличаните; и двете си жени отърва Давид.
19 И не им се изгуби ни малко ни голямо, ни синове ни дъщери, ни корист ни нищо от колкото бяха взели от тях: всичкото върна Давид.
20 И взе Давид всичките овци и говеда, и като ги караха пред другите скотове, говореха: Тези са Давидовите користи.
21 И дойде Давид при двестете мъже които бяха изнемощели та не могоха да идат след Давида, за това ги бе оставил на потока Восор; и излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.