6 И оскърби се Давид много, защото людете говореха с камене да го убият, понеже душата на всичките люде беше преогорчена, всеки за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа Бога своего.
7 И рече Давид на Авиатара свещеника, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И донесе Авиатар ефода при Давида.
8 И попита Давид Господа и рече: Да гоня ли след този пълк? ще ги стигна ли? А той му рече: Гони; защото наистина ще стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.
9 Тогаз отиде Давид, той и шестте стотин мъже които бяха с него, та дойдоха до потока Весор, дето останалите се спряха;
10 а Давид сам и четиристотин мъже гонеха; понеже останаха назад двесте които, уморени, не можаха да преминат потока Восор.
11 И намериха человек Египтянин в полето, и доведоха го при Давида; и дадоха му хляб, и яде, и напоиха го с вода;
12 и дадоха му една част от низаница смокви, и два грозда сухо грозде, та яде, и върна се духът му в него; защото не беше ял хляб нито беше пил вода три дни и три нощи.