20 А за ослиците които си загубил днес три дни, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към всичкия дом на отца ти?
21 А Саул отговори и рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото на Израилевите племена? и домородието ми най-малко от всичките домородия на Вениаминовото племе? защо прочее ми думаш такава дума?
22 И взе Самуил Саула и слугата му та ги въведе в къщата, и даде им първото място между поканените, които бяха почти тридесет мъже.
23 И рече Самуил на готвача: Донес дела който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.
24 И подигна готвачът бедрото и онова що беше върх него та сложи пред Саула. И рече Самуил: Ето оставеното: тури го пред себе си, яж; защото за този час се упази то за тебе когато рекох: Поканих людете. И яде Саул със Самуила в онзи ден.
25 И като слязоха от високото място в града, разговори се Самуил със Саула на къщния покрив.
26 И станаха рано; и около зазоряването на деня повика Самуил Саула на къщния покрив и рече: Стани да те изпроводя. И стана Саул та излязоха двамата, той и Самуил, до вън.