4 И мина през гората Ефрем, и мина през земята Салиса, но не ги намериха; и мина и през земята Саалима, но нямаше ги там; и заминаха през земята Вениаминова, но не ги намериха.
5 А когато дойдоха в земята Суф, рече Саул на слугата си който беше с него: Ела да се върнем, да не би отец ми да остави грижата за ослиците и хване да мисли за нас.
6 А той му рече: Ето, в този град има человек Божий, и человекът е славен: всичко що рече става непременно: да идем прочее там, негли ни каже пътя ни по който да идем.
7 И рече Саул на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на человека? защото хлябът се свърши из съсъдите ни, и няма дар да занесем на человека Божий. Що имаме?
8 И отговори пак слугата на Саула и рече: Ето, намерва се в ръката ми един четвърт сребърен сикъл който ще дам на Божия человек за да ни каже пътя ни.
9 В старо време в Израиля, когато някой отиваше да попита Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото сегашний пророк се називаше в старина гледач.
10 Тогаз рече Саул на слугата си: Добра е думата ти: ела да идем. И тъй, отидоха в града дето беше человекът Божий.