1 А след смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на Амаличаните, седя Давид в Сиклаг два дни.
2 А в третия ден, ето, дойде человек из стана, от при Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата му; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
3 И рече му Давид: От де идеш? А той му рече: Аз се отървах от Израилевия стан.
4 И рече му Давид: Какво стана? кажи ми, моля. И отговори: Побягнаха людете от боя, и мнозина даже от людете паднаха и умряха; умряха още и Саул и Йонатан син му.
5 И рече Давид на момъка който му известяваше: Как знаеш че умря Саул и Йонатан син му?
6 И рече онзи момък който му известяваше: Намерих се по случай в гората Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го пристигваха.
7 И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз.
9 Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене.
10 И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11 Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч.
13 А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин.
14 И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен?
15 И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря.
16 И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен.
17 И плака Давид този плач за Саула и за сина му Йонатана;
18 (и заръча да научат Юдините синове тази Песен на Лъка, ето, писана е в Книгата на Праведния:-)
19 О Израилева славо, на високите си места устрелена! Как паднаха силните!
20 Не възвестявайте в Гет, Не проповядвайте по улиците на Аскалон, За да се не зарадват Филистимските дъщери, За да се не развеселят дъщерите на необрязаните.
21 Гори които сте в Гелвуе, нека няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви които дават начатки; Защото там бе захвърлен щитът на крепките, Сауловият щит, като че не е бил помазан с елей.
22 От кръвта на убитите, От лоя на крепките, Лъкът Йонатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празден.
23 Саул и Йонатан, Любезните и рачителните в живота си, И в смъртта си не се раздвоиха: Бяха по-леки от орлите, По-силни от лъвовете.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви облачаше с червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
25 Как паднаха силните всред боя! Йонатане, ударен на високите си места!
26 Прискърбен съм за тебе, брате мой Йонатане! Рачителен ми беше ти: Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
27 Как паднаха силните, И погинаха оръжията на боя.