1 И когато премина Давид малко върха, ето, Сива, слугата на Мемфивостея, срещна го с два осла оседлани, и имаше на тях двесте хляба, и сто грозда сухо грозде, и сто низаници летни овощия, и мех вино.
2 И рече царят на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са за домородието на царя за да ездят, а хлябовете и летните овощия да ядат момците, а виното да пият които изнемощеят в пустинята.
3 Тогаз рече царят: А де е синът на господаря ти? И рече Сива на царя: Ето, седи в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевий дом ще възвърне на мене царството на отца ми.
4 И рече царят на Сива: Ето, твой е всичкият имот Мемфивостеев. И рече Сива: Кланям ти се: нека намеря благодат пред очите ти, господарю мой царю.
5 И когато дойде цар Давид у Ваурим, ето, излазяше от там человек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син Гираев; и излезе та вървеше и кълнеше,
6 и хвърляше камене върх Давида и върх всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни бяха му от дясно и от ляво.
7 И така говореше Семей и кълнеше: Излез, излез, мъжу кръвниче и мъжу злотворниче!
8 Върна ти Господ всичката кръв на Сауловия дом вместо когото се възцари ти, и предаде Господ царството в ръката на Авесалома сина ти; и, ето, ти се хвана в злото си, защото си мъж кръвник.
9 Тогаз Ависей Саруинът син рече на царя: Защо това мъртво псе да кълне господаря ми царя? остави, моля, да премина и да му отсека главата.
10 А царят рече? Що има между мене и вас, синове Саруини? Нека кълне, защото Господ му рече: Прокълни Давида. а кой ще рече: Защо направи ти така?
11 И рече Давид на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из утробата ми иска живота ми, колко повече сега този Вениаминец! Оставете го, нека кълне, защото Господ му заповяда.
12 Нека пригледа Господ оскърблението ми, и ми въздаде Господ добро вместо клетвата на тогова днес.
13 И вървеше Давид и мъжете му по пътя; а Семей вървеше покрай гората срещу него та кълнеше като вървеше, и хвърляше камене на него; и прашеше с пръст.
14 И дойде царят и всичките люде що бяха с него, уморени, та си починаха там.
15 А Авесалом, и всичките люде, и Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.
16 И когато дойде при Авесалома Хусай Архиецаът, приятелят Давидов, рече Хусай на Авесалома: Да е жив царят, да е жив царят!
17 А Авесалом рече на Хусая: Тая ли е милостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?
18 И рече Хусай Авесалому: Не; но на оногоз когото избра Господ, и тези люде, и всичките Израилеви мъже, негов ще бъда, и с него ще живея.
19 И после, кому ще слугувам аз? не пред сина му ли? както слугувах пред отца ти, така ще бъда пред тебе.
20 Тогаз рече Авесалом на Ахитофела: Сдумайте се помежду си що ще да правим.
21 И рече Ахитофел на Авесалома: Влез при наложниците на отца си които е оставил да пазят дома; и ще чуе всичкий Израил че си станал ти омразен на отца си; и ще се усилят ръцете на всичките които са с тебе.
22 И поставиха на Авесалома шатър върх къщния покрив, та влезе Авесалом при наложниците на отца си пред всичкия Израил.
23 И съветът на Ахитофел който даваше в онези дни беше както кога би търсил някой съвет от Бога: така се имаше всеки Ахитофелов съвет и пред Давида и пред Авесалома.