1 А случи се да има там един лош человек на име Савей, син Вихриев, Вениаминец; и възтръби с тръбата и рече: Нямаме ние дял в Давида, нито имаме наследие в Иесеевия син: Израилю, в къщите си всеки!
2 И всичките Израилеви мъже оттеглиха се от Давида та последваха Савея Вихриевия син; а Юдините мъже останаха прилепени при царя си, от Иордан до Ерусалим.
3 И дойде Давид в дома си в Ерусалим; и взе царят десетте жени наложници които бе оставил да пазят дома та ги тури в дом под стража, и хранеше ги, но не влязаше при тях; и останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.
4 И царят рече на Амаса: Събери ми Юдините мъже в три дни, и ти да се намериш тук.
5 И отиде Амаса да събере Юда; забави се обаче повече от определеното време което бе му определил.
6 И рече Давид на Ависея: Сега Савей Вихриевий син ще ни направи по-голямо зло нежели Авесалом. Вземи ти рабите на господаря си та гони вслед него, за да не намери за себе си укрепени градове и се избави от очите ни.
7 И излязоха подире му Иоавовите мъже, и Херетците, и Фелетците, и всичките силни; и излязоха от Ерусалим за да гонят вслед Савея Вихриевия син.
8 Когато стигнаха при големия камик в Гаваон, Амаса дойде да ги посрещне. А Иоав имаше препасана дрехата с която беше облечен, и върх нея препасан меч вързан около чреслата му в ножницата си; и като влезе той, падна мечът.
9 И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И хвана Иоав Амаса с дясната си ръка за брадата за да го целуне.
10 А Амаса не се упази от меча който бе в ръката на Иоава; и Иоав го удари в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и умря. Тогаз Иоав и Ависей брат му гониха след Савея Вихриевия син.
11 А един от момците Иоавови застана при Амаса и рече: Който обича Иоава, и който е Давидов, нека следва Иоава.
12 А Амаса лежеше увалян в кръвта си на сред пътя. И когато видя този мъж че всичките люде се спираха, отвлече Амаса от пътя на нивата и хвърли върх него дреха, понеже видя че всеки който идеше при него се спираше.
13 Като се премести от пътя, всичките люде преминаха след Иоава за да гонят Савея Вихриевия син.
14 А той премина през всичките Израилеви племена в Авел и в Вет-мааха с всичките Вирци, които се събраха купно та го последваха и те.
15 Тогаз дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и дигнаха окоп против града като го поставиха при предстението; и всичките люде които бяха с Иоава копаеха стената за да я съсипят.
16 Тогаз една умна жена извика из града: Слушайте, слушаййте! Речете, моля, Иоаву: Приближи се до тук, и ще ти говоря.
17 И когато се приближи при нея, жената рече: Ти ли си Иоав? И той отговори: Аз. Тогаз му рече: Слушай думите на рабинята си. И отговори: Слушам.
18 И продума и рече: Имаха обичай да говорят в старо време и казваха: Нека идат да се допитат в Авел, и така да свършат работата.
19 Аз съм от мирните и верните на Израиля: ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погубиш наследието Господне?
20 И отговори Иоав и рече: Да не бъде, да ми не бъде, да погубя или да съсипя!
21 Работата не е така; но един мъж от гората Ефрем, на име Савей, син Вихриев, подигна ръката си против царя, против Давида; предайте него само, и ще си отида от града. И рече жената Иоаву: Ето, главата му ще ти се хвърли от стената.
22 И дойде жената при всичките люде та говори с мъдростта си. И отсякоха главата на Савея Вихриевия син та я хвърлиха Иоаву. Тогаз той затръби с тръбата, и разнесоха се от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна в Ерусалим при царя.
23 И Иоав беше над всичкото Израилево войнство; а Ванаия Иодаевий син, над Херетците и над Фелетците;
24 а Адорам беше над данъка; а Иосафат Ахилудовий син, паметописец;
25 а Сева писец; а Садок и Авиатар, свещеници;
26 още и Ирас Яирецът беше велможа при Давида.