2 Царе 2 BG1871

1 И след това попита Давид Господа и рече: Да възляза ли в някой от Юдините градове? И Господ рече: Възлез. И рече Давид: Де да възляза? А той му рече: В Хеврон.

2 И тъй, възлезе там Давид и двете му жени, Ахиноам Иезраелянката, и Авигея жената на Навала Кармилеца.

3 И мъжете които бяха с него възведе Давид, всекиго с домородието му; и населиха се в Хевронските градове.

4 И дойдоха Юдините мъже та помазаха Давида за цар над Юдиния дом. И известиха Давиду и рекоха: Мъжете на Явис-галаад бяха които погребоха Саула.

5 И прати Давид вестители при мъжете на Явис-галаад и рече им: Да сте благословени от Господа защото направихте тази милост на господаря си, на Саула, и погребохте го!

6 Сега прочее да направи Господ вам милост и истина! така и аз ще ви въздам тази добрина, понеже направихте това нещо.

7 Сега прочее нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдиний дом помазаха мене цар над себе си.

8 Но Авенир Нировий син, Сауловий военачалник, взе Исвостея, Сауловия син та го заведе в Маханаим,

9 и направи го цар над Галаад, и над Асурците, и над Иезраелците, и над Ефрема, над Вениамина, и над всичкия Израил.

10 На четиридесет години беше Исвостей Сауловий син когато стана цар над Израиля, и царува две години; но Юдиний дом последва Давида.

11 И числото на дните в които царува Давид в Хеврон над Юдиния дом бяха седем години и шест месеци.

12 И тъй, излезе Авенир Нировий син, и рабите на Исвостея сина Саулова, из Маханаим в Гаваон.

13 И Йоав Саруиний син и рабите Давидови излязоха та се посрещнаха близу при водоема на Гаваон; и седнаха едните отсам водоема, а другите оттатък водоема.

14 И рече Авенир Йоаву: Нека станат сега момците и да поиграят пред нас. И рече Йоав: Нека станат.

15 И тъй, станаха та преминаха на чет, дванадесет от Вениамина, от страната на Исвостея сина Саулова, и дванадесет от Давидовите раби.

16 И хванаха всеки ближния си за главата та прекара ножа си в реброто на ближния си, и паднаха заедно, за то онова място се нарече Хелкат-асурим, което е Гаваон.

17 И стана сражението много жестоко в онзи ден; и Авенир и Израилевите мъже се победиха от Давидовите раби.

18 И там бяха тримата Саруини синове, Йоав и Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като една от полските сърни.

19 И погна Асаил след Авенира; и като тичаше не свърна ни на дясно ни на ляво от след Авенира.

20 И погледна Авенир отзад си и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

21 И рече му Авенир: Свърни ти на дясно или на ляво та хвани някого от момците, и вземи за себе си всеоръжието му. Но не рачи Асаил да свърне от след него.

22 И пак рече Авенир Асаилу: Върни се от след мене: защо да те ударя до земята? как ще дигна тогаз лицето си към Йоава брата ти?

23 Но не рачи да се върне; за това го порази Авенир със задното на копието си в корема, и излезе копието от заднините му; и падна там и умря на самото място. И колкото дохождаха на мястото дето падна та умря Асаил спираха се.

24 А Йоав и Ависей гонеха след Авенира; и слънцето захождаше когато те дойдоха до хълма Ама, който е срещу Гия, при пътя на Гаваонската пустиня.

25 И събраха се Вениаминовите синове отдир Авенира, и станаха едно тяло, и застанаха на върха на един хълм.

26 Тогаз Авенир извика към Иоава и рече: Ще пояжда ли непрестанно мечът? не знаеш ли че сетнината ще бъде горчива? и до кога на щеш да заповядаш на людете да се върнат от да гонят братята си?

27 И рече Иоав: Жив Бог, ако не би говорил ти, непременно тогаз людете щяха да възлязат в зори, всеки от гонението на брата си.

28 И възтръби Иоав с тръбата, та застанаха всичките люде, и не гонеха вече след Израиля нито се биеха вече.

29 И вървяха Авенир и мъжете му през полето всичката онази нощ, и преминаха Йордан та минаха през всичкия Витрон, и дойдоха в Маханаим.

30 А Иоав се върна от гонението на Авенира; и като събра всичките люде, недоставаха от Давидовите раби деветнадесет мъже и Асаил.

31 Но Давидовите раби поразиха от Вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже които умряха.

32 И дигнаха Асаила та го заровиха в гроба на баща му, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му вървяха цяла нощ и стигнаха в Хеврон около зазоряване.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24