1 И на другото лято, в което време излазят царете на бой, прати Давид Иоава, и рабите си с него, и всичкия Израил; и разбиха Амоновите синове, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
2 И надвечер, когато стана Давид от одъра си, разхождаше се по покрива на царския дом; и видя от покрива жена която се къпеше; и жената бе много красна на глед.
3 И прати Давид та разпита за жената. И рече един: Не е ви тя Витсавее дъщерята на Елиама, жената на Урия Хетееца?
4 И прати Давид вестители та я взе, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си;) и върна се тя у дома си.
5 И зачна жената; и прати та извести Давиду и рече: Непраздна съм.
6 И прати Давид на Иоава и каза: Изпрати ми Урия Хетееца. И изпрати Иоав Урия при Давида.
7 И когато дойде при него Урия, попита го Давид как е Иоав, и как са людете, и как отива боят.
8 И рече Давид на Урия: Слез в дома си та омий нозете си. И излезе Урия из царевия дом; и след него отиде дял от царевата трапеза.
9 Но Урия спа при вратата на царския дом с всичките раби на господаря си, и не слезе у дома си.
10 И когато известиха Давиду и рекоха: Не слезе Урия у дома си, рече Давид на Урия: Не си ли дошел от пътуване? защо не слезе у дома си?
11 И рече Урия Давиду: Ковчегът, и Израил, и Юда обитават в шатри; и господарят ми Иоав и рабите на господаря ми са разположени в стан по лицето на полето; а аз ли да ида у дома си за да ям и да пия и да спя с жена си? Жив си и жива е душата ти, не направям аз това нещо.
12 И рече Давид на Урия: Престой тука и днес, и утре ще те изпроводя. И престоя Урия в Ерусалим през онзи ден и през другия.
13 И повика го Давид, та яде пред него и пи; и опи го. И вечерта излезе да спи на одъра си с рабите на господаря си; а у дома си не слезе.
14 И на утринта писа Давид писмо Иоаву, и прати го чрез Урийна ръка.
15 И писа в писмото и рече: Турете Урия там дето боят е най-силен: сетне се оттеглете от него, за да се удари той и да умре.
16 И като държеше Иоав града под стража, определи Урия на едно място дето знаеше че има силни мъже.
17 И излязоха мъжете от града та се биха с Иоава; и паднаха неколцина от людете от Давидовите раби; умря още и Урия Хетеецът.
18 И прати Иоав та извести Давиду всичките случаи на боя.
19 И заповяда на вестителя и рече: Като свършиш да казваш на царя всичките случаи на боя
20 ако се разпали гневът на царя и ти рече: Защо се приближихте при града да се биете? не знаехте ли че щяха да стрелят от стената?
21 Кой порази Авимелеха сина на Иерувесета? не хвърли ли една жена от стената част от воденичен камик върх него, та умря в Тевес? Защо се приближихте при стената? тогаз ти речи: Умря и рабът ти Урия Хетеецът.
22 И отиде вестителят, и дойде та извести Давиду всичкото за което го изпрати Иоав.
23 И рече вестителят Давиду: Преукрепиха се против нас мъжете та излязоха към нас на полето, и прогонихме ги дори до входа на вратата.
24 Но стрелците стрелиха от стената върх рабите ти; и умряха едни от рабите на царя, още и рабът ти Урия Хетеецът умря.
25 Тогаз рече Давид на вестителя: Така ще речеш Иоаву: Да тя не смущава това нещо, защото мечът пояжда някогаш едного, и някогаш другиго: укрепи боя си против града и съсипи го; и ти го насърдчи.
26 И като чу Уриевата жена че умрял мъж й Урия, плака за мъжа си.
27 И като премина плачът, проводи Давид та я взе в дома си; и стана му жена, и роди му син. Но делото което направи Давид видя се зло пред очите на Господа.