2 Царе 1:4-10 BG1871

4 И рече му Давид: Какво стана? кажи ми, моля. И отговори: Побягнаха людете от боя, и мнозина даже от людете паднаха и умряха; умряха още и Саул и Йонатан син му.

5 И рече Давид на момъка който му известяваше: Как знаеш че умря Саул и Йонатан син му?

6 И рече онзи момък който му известяваше: Намерих се по случай в гората Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го пристигваха.

7 И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз.

9 Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене.

10 И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.