7 И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз.
9 Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене.
10 И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11 Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч.
13 А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин.