3 А началниците на Амоновите синове рекоха на господаря си Ануна: Да ли за чест на отца ти пред очите ти прати Давид пра тебе утешители? Не прати ли Давид рабите си при тебе за да изпита града, и да го съгледа та да го съсипе?
4 И хвана Анун Давидовите раби та обръсна половината от брадата им, и отсече до половина дрехите им, до бедрата им, и изпрати ги.
5 Когато известиха това Давиду, той изпрати вестител да ги посрещне, (понеже мъжете бяха крайно обезчестени;) и рече царят: Седете в Иерихон доде порастат брадите ви; и върнете се.
6 А като гледаха Амоновите синове че бяха омразни Давиду, пратиха Амоновите синове та наеха от Вет-реовските Сирийци и Совските Сирийци двадесет тисящи пешаци, и от царя на Мааха тисяща мъже, и от Истова двадесет тисящи мъже.
7 И когато чу това Давид, прати Иоава и всичкото воинство на силните.
8 И излязоха Амоновите синове та се опълчиха на бой при входа на вратата; а Сирийците от Сова, и Сеов, и Истов, и Мааха бяха сами на полето.
9 А Иоав, като гледаше че сражението се опълчи против него отпред и отзад, избра от всичките избрани Израилеви та ги опълчи против Сирийците;